Ако преди 10 години някой ме беше попитал как си представям следващите 10 години, със сигурност не и по този начин, не и в тази ситуация.
Това, което наистина ме плаши е, че никой не знае какво ще стане след като премине всичко това и не просто, защото се случва тук в България, а защото се случва навсякъде – по цялата ни планета.
Историята помни твърде много кризисни ситуации и ако тогава хората по Земята са успели да се справят с тях, как ние не бихме успели сега?
Явно ще успеем, но какво ще бъде нашето ново утре?
Задавайки си тези въпроси, в мен се надига една вълна, която най – добре мога да опиша така – Искам да помогна и да съм полезна, но как?
Какво мога аз да направя, за да помогна на хората, които наистина имат нужда от това?
Да даря пари, за да помогна на лекарите, които имат нужда от екипи и апаратура – страхотно, но реално аз нямам такива средства....
.....или може би да стана доброволец и да помагам на терен – супер, но няма на кого да оставя децата си.
И този кръговрат продължава, докато накрая не си кажа: "Ами няма какво да направя сега, освен ако…."
Няма "освен ако", това не ме успокоява и не подобрява съня ми – продължавам с въпросите към себе си.
"Добре, аз физически в този момент не мога да съм полезна, но все има нещо, което бих могла да направя...
– Ами Да аз мога да пиша и имам ресурсите за това."
Добре, все стигнах до някъде и сега е време за трудната част – От какво най – много имат нужда хората?
Хората, които си седят у дома и се плашат, плашат се като мен и като всеки един човек?
Ами мога да им споделя и да се надявам, че някъде някой има нужда точно от тези думи, които ще му дадат малко кураж и ще може да си каже – "Не съм само аз!"
Всъщност, никога не става дума само за един човек.
Всички сме свързани и действията на един, влияят върху всички нас.
А най – страшното е, че природа за пореден път ни го показа.
Ето и конкретен пример за това – сега аз пиша, след малко това ще бъде прочетено от някой, на който може да му хрумне блестяща идея и да помогне на още повече хора и тези хора да помогнат на още и тези още на още….
Сега е време да бъдем единни и обединени, защото видяхме, че когато се грижим само за себе си и мислим само за себе си не стигаме много далеч.
Ние хората сме могъщи, но само ако сме заедно и се подкрепяме, само тогава можем да се погрижим за едно малко плашещо, променено ново утре.
Затова огледайте се и си задайте този въпрос: "С какво мога да бъда полезен точно в този момент?"
И говорете, защото само споделените думи могат да бъдат разбрани.
Например, ако има възрастни хора около вас, ваши съседи, дори непознати - погрижете се за тях, а най – малкото може да им напазарувате, докато пазарувате за себе си – никак не е трудно, нали?
Не можем да контролираме всичко, но можем да контролираме себе си и да изберем какви да бъдем.
Всеки път, когато сте изправени пред подобен избор си спомнете за Едуард Лоренц и неговата теория за Ефекта на пеперудата : Размахването на крилата на пеперуда в единия край на света, може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на торнадо в другия.
С Обич: Алекс
